Събуждам се.Бавно отварям първо едното,после другото око.Слънцето се е настанило в стаята и е изрисувало шарени сенки по стените.Усещам топлина,допир и познат мирис на мъж.Любимо лице,целувка,нежност и чувство за пълнота.Какво друго ти е нужно...Ставам, люлеейки се и се запътвам към печката да сложа кафеварката.Обожавам мириса на кафе.Обичам аромата и вкуса му.Има някакво особено очарование в сутрините-някак всичко е приглушено,притихнало,спокойно.Мигове,които са само твои,в които оставаш сам със себе си,в които имаш усещане за безтегловност.Студена вода,капчици свежест,обливащи лицето ти.Водата,без която не можем.Живителна глътка,разливаща се в тялото ти.Поглеждаш се-ти ли си това?Да,ти си!С всяка минута започват да нахлуват мисли.Мисли,които те вълнуват,които искаш да отхвърлиш,но те се завръщат отново.Не можеш да ги пренебрегнеш просто така.Мисли,които те объркват,които се впримчват в теб като някакви пипала,мисли,които те притесняват,вбесяват,забавляват,възбуждат,побъркват.....
Поглеждаш през прозореца.По синьото небе се движат леко бели,пухкави облачета,приличащи на пуканки,други,прозрачни като дантели,през които прозират слънчевите лъчи.Въображението ти позволява да видиш всякакви фигурки,носещи се в синевата.Обичам зеленината.Разпростряла се е сред бетонните,тухлени сгради(нашите домове),а зелената трева се е плъзнала тук-там върху тротоарите.Дървета,сред дърветата по клонките подскачат птички,пеейки своите песни,забързани,заети с оцеляването.Листата игриво се полюшват от вятъра,който леко разрошва косата ти и нежно погалва кожата ти.Усещаш го,усещаш силата му,която те обгръща.Надушваш мирис на топъл хляб.Устата ти се напълва със слюнка,предвкусвайки вкуса му.Няколко чифта любими очи.Топлота,докосване,близост,усмивка..Усещаш,че си нужен.Обичаш да си нужен.И ти се нуждаеш от тях,просто защото ги имаш.Те те радват,те ти дават смисъл,сили,причиняват ти болка,предизвикват гнева ти,вбесяват те,но над всичко това стои любовта.Заради нея бързо забравяш и лошото постепенно избледнява.Само малко се безпокоиш.Те са тук и ти си тук.Това е най-хубавото.
Денят те приканва да се гмурнеш в дълбоките му води,пълни с предизвикателства.Да преодолееш разразилите се бури,да потърсиш островчета в бурното море,дори хоризонтът да не обещава нищо.Ти си силен,ти можеш.Вярата и надеждата са до теб постоянно.Помагат ти и ти показват пътя.А път има.Дори понякога да ти се струва,че не можеш да го откриеш....като малко камъче,хвърлено в морето.Ходиш по пътя,срещаш разни хора,хора,които харесваш,и такива,които не харесваш.Хора,които обичаш и такива,които мразиш.Хора,за които копнееш,хора,които те притесняват.Хора,които са до теб,а едновременно с това много далеч.Хора,които са просто част от фона.Усмихваш се.На всички тях,на себе си...Усмихваш се просто,защото си видял малко,сладко бебе,което си бърбори на свой език и си играе с пръстчетата на крачетата си.Усмихваш се,виждайки игриво малко коте в храстите,забавляващо се с клонките и въпреки играта,оставащо нащтрек.Усмихваш се,срещайки нечии очи.Очи,в които можеш да потънеш,откривайки нови измерения на щастието.Мелодия,музика и ритъм.Калейдоскоп от лица.Движения,от които усещаш прилив на енергия и много емоции.
Небето се обагря в алено,розово,жълто,оранжево.Открива се невероятна колоритна гледка,която привлича погледа ти и настоява да останеш.Смрачава се.Цветовете избледняват и всичко потъва в загадъчност.Изпитваш удовлетворение,тревога,съмнение.Отдъхваш си,прогонваш мислите,които нахлуват отново.Отпускаш се блаженно,пренасяйки се другаде,в един друг свят.Светът на сънищата.Вървиш по моста,който свързва световете и откриваш,че има много разклонения,други измерения...Усещаш,че ходиш по облаците,летиш.Моста е изчезнал.Плуваш в море от пухкави облаци.Дали ще можеш да се върнеш?Не си пускал камъчета след себе си.Какво пък....Ще продължиш напред.Заспиваш,отнасяйки със себе си изминалия ден,превърнал се в спомен.Спомен,че си бил тук,че те е имало.
Щом дишаш,усещаш,движиш се,виждаш,чуваш,смееш се,обичаш,значи съществуваш,жив си.А животът е най-голямото вълшебство!!
Пишете и вие за вълшебствата,които ви заобикалят,които ви впечатляват и остават завинаги в съзнанието ви.Редактирана от melody на 12.08.2006 в 18:40
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
Боя се че вълшебства ми се случват рядко. Е пробвам се в момента да забъркам едно голямо, та да може ежедневно да ми се случват мънички, ама нищо чудно, накрая да се получи БУМ! Или пък може и да се получи вълшебството
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
Какво е вълшебството? За мен вълшебството е нещо хубаво, красиво, нежно и съкровено понякога.
Може да се изрази в хиляди неща. Например, смехът на бебе, врабче, което се къпе в локва, влюбена двойка, която се държи за ръце и върви замечтано из парка...случайна усмивка, в която се чете щастие.
Помня, че веднъж в автобуса се качи едно такова усмихнато момиче, което бе изпратено до вратата от приятеля и. Тя се качи и дори не видя дръжките на вратата. Дълго време не знаеше къде се намира. Накрая се хвана за дръжката, а погледът и блуждаеше. А усмивката и не слизаше от лицето. Това беше вълшебство, което видях като свидетел. И беше красиво. Просто един от многото примери за вълшебствата в живота.
Много от тези вълшебства са около нас и се виждат и с просто око - нужно е само има човек желание да ги види
ЕДИТ:
1. голяма ЧЕРВЕНА точка
2. най-ме кефят муцките, които прави магесницата, което за мен е доказателство, че вълшебството е "отношение", а не действие
Редактирана от ivannn на 14.08.2006 в 20:42
"Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп" - Махатма Ганди
Вълшебствата са навсякъде....стига да си отворен към тях...и да имаш очи да ги видиш
По принцип съм реалист човек,някой да не си помисли,че живея в облаците.....Само понякога,ха-ха
Иван,нещо не мога да изгледам мацкатаНепрекъснато прекъсва.
...Животът не се мери с броя на вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни...
този израз "Непрекъснато прекъсва" е много сладък :-)))
няма вълшебства, има само добре поднесена порнография (като на горното клипче).
дори мислите ми да се веят из облацита, то пак гледам краката ми да здраво на земята. такава е реалността, а и мнението ми по темата.
"Око за око и скоро целият свят ще бъде сляп" - Махатма Ганди
вълшебствата се случват толкова често, колкото сам си ги случиш ако нямаш очи за тях- никога няма да се случат. ако melody не носеше това вътре в себе си, тя щеше да напише: "събудих се, мина един ден, легнах си".
To пък кво лошо има в такова вълшебство
събудих се
апнах
пихме
пихме
пихме
пихме
не помня
легнах си
По-голямо омагьосване от това здраве му кажи.
А иначе по повод вълшебствата
ами то не е като розови слончета дето префъркват из парка, вклюбени двойки, девойки с блуждаещ поглед(ей следващия път като видите такава, наплискайте я с водица да се освести че ще вземе да се ковне някъде и да си иде зян или ще я блъсне кола додето блее и пресича)
Вълшебството са ония работи дето ме карат да се чувствам като кон на който току що са дали захарче, почесали са го зад ушите и са му разресали гривата.
А напоследък така се чувствам рядко, даже и нови играчки(а осен салсата имам и още едно диво хоби, а именно да майсторя самолети, танкове и други такива от готови набори) не ме радват така както преди.
И умната с порно магесниците ей, ако тия почват да ви се струват магесници работата никак не е на добре
Редактирана от thunderchief на 15.08.2006 в 09:44
Climbing to the sky. Never wonder why. You are a tail gunner.
дано не ви досаждам с това си твърдение, че "вълшебството е порно". ето още едно видеодоказателство, като този път фокусниците са мъже. да не се разсейва вожда
с това спирам да ви убеждавам ...
Непрекъснато прекъсва.
